Обикновено оценяваме показателите на монитора на тонометъра като цяло, но не си даваме сметка за промените в горните и долните стойности на кръвното налягане. Какво е систоличното и диастоличното налягане, защо е важно да следим за промените в стойностите им, ще има ли скоро ваксина срещу хипертонията? По тези и други въпроси, свързани с високото кръвно налягане говори д-р Анна Попова, кардиолог в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ пред вестник „Доктор“.

– Д-р Попова, какво показват стойностите на систоличното и диастоличното налягане и защо се измерват?

– Със систолното налягане се обозначава горната граница, а с диастолното – долната. Систолното отразява артериалното налягане по време на съкращаването на сърцето, което в медицината ние наричаме систола. А диастолното отразява налягането в аортата по време на отпускането на сърцето – т.нар. диастола на сърцето. Обикновено систолното налягане се свързва със състоянието на съдовата стена – нейната растежимост и ригидност.

-За какви нарушения говорят промените в долната и съответно в горната граница на артериалното налягане?

– Нарушенията в систолната, горната граница на артериалното налягане, говори за промените в съдовата стена, които са естествен процес с напредването на възрастта. Други причини могат да бъдат проблеми с щитовидна жлеза, като състояния на хипотиреоидизъм, захарния диабет и наднорменото тегло.

Голямата разлика между систолно и диастолно артериално налягане обичайно говори за клапна патология – увреда в някоя от клапите на сърцето, най-често аортната. Но нито едно от тези твърдения не е абсолютно категорично и проблемът трябва да се разглежда изключително индивидуално, в контекста на конкретния пациент и неговата патология.

– Какви са официално установените граници за кръвното налягане в норма и при хипертония?

– Европейското дружество по кардиология има препоръки, които се отнасят за хора над 16-годишна възраст. Според тях като оптимални стойности се дефинират тези, които са под 120/80. За нормални се приемат между 120/80 и 130/85. Високото нормално артериално налягане е между 130 и 140, съответно – на 85 до 90. А всички стойности над 140/90 се дефинират като хипертония, която може да се раздели на степени. Съществува и група на изолираната систолна хипертония, когато горната граница на кръвното налягане е над 140, докато долната продължава да е в норма – под 90.

– Индивидуални ли са тези граници?

– В контекста на пациент, който вече има установена хипертония, ПРИЦЕЛНИТЕ СТОЙНОСТИ, които имаме за артериалното налягане, са различни, в зависимост от възрастта и придружаващите заболявания. Например, ако човек на 25 г. е с артериална хипертония, но без придружаващи заболявания, прицелните стойности ще бъдат до 130 на артериалното налягане, но не по-ниски от 120. Докато, ако имаме пациент например, който е с хронично бъбречно заболяване и е над 80 г., там таргетните стойности са между 130 и 140 – малко по-различна е границата.

– Ако например при човек, който е имал ниско кръвно налягане – 90/60, но то се е повишило до 130/80, което се приема за нормално, смята ли се за хипертоник?

– Това е основният проблем на хипертонията, че тя много дълго време се крие. Ние не разбираме, че сме хипертоници, докато не са се развили някакви поражения по органите. Това е доста често срещано в практиката ни. Затова в такива случаи е добре да се изключи причината за хипертонията – да бъдете прегледани от кардиолог, който да прецизира причините за високото артериално налягане. Едно или две измервания на артериалното налягане не могат да дадат обективна информация дали човек е хипертоник и дали има вече някакви поражения не само по сърцето, но и по други органи.

– Две лица на високото кръвно налягане са пулмоналната и бъбречната хипертония. Кога се развиват те?

– Хипертонията, на първо място, се дели на два вида. Първична или т.нар. есенциална, и вторична. Бъбречната хипертония е един от видовете вторична хипертония. Тоест, имаме една първична причина в бъбрека, която с времето води до хипертония. Обикновено се дължи на стеснение на някоя от артериите, които кръвоснабдяват бъбрека. В повечето случаи бъбречната хипертония презентира в по-ранна възраст и ако бъде третирана своевременно, има възможност да се постигне по-добър контрол във времето. Колкото по-късно се открие причината за такава хипертония, толкова повече процесът напредва и тя вече е дала трайни органни увреди. Практически лечението в такъв случай на вторичната хипертония е малко по-различно.

По отношение на пулмоналната хипертония, това е високо налягане, което афектира артериалните съдове на белия дроб. Засяга съдовете, които взимат участие в малкия кръг на кръвообращението. В този случай, ВОДЕЩА ПРИЧИНА ЗА ХИПЕРТОНИЯТА може да е подлежащо белодробно заболяване, някаква вродена сърдечна малформация или белодробен тромбемболизъм, който все по-често се среща в днешни дни. Разбира се, причина може да бъде и сърдечна увреда.

– Как се доказват тези две форми на вторичната хипертония и какво насочва вниманието към тях както на пациента, така и на кардиолога?

– При бъбречната хипертония това, което може да направи впечатление на пациентите, е едно високо артериално налягане в ранна възраст, докато белодробната хипертония презентира със задух, по-лесна умора, отоци по долните крайници. Тези две форми са доста различни като диагностичен подход и обикновено се изисква малко по-специализирана техника. Например, пулмоналната хипертония може да се установи от пулмолог, с функционално изследване на дишането или да се заподозре с ехография на сърцето. По-специализираните изследвания, които да потвърдят диагнозата, са скенер – ангиография или пулмоангиография, както иЯМР.

– Какви са възможностите на съвременната медицина за лечение на хипертонията?

– Лечението на хипертонията е няколко основни вида. Първата стъпка е промяната в начина на живот -ограничена консумация на сол, алкохол, правилна диета, редукция на телесното тегло, повишена физическа активност, отказване от вредни навици, като тютюнопушене. Като втора стъпка идва фармакологичното лечение – кардиологията е от специалностите, които се радват на широк терапевтичен набор, боравейки с различни групи медикаменти. Третата група е базиращото се на устройства лечение, като каротидна барорецепторна стимулация, ренална денервация.

При вторичната хипертония винаги се опитваме да лекуваме първичната причина и успоредно с това, самата хипертония.

– Стресът безмилостно поразява в съвременния ни свят всички органи и системи в човешкия организъм. Може ли да предизвика и продължително високи стойности на кръвното налягане?

– Обикновено психо-емоционалният стрес дава краткотрайни отражения върху кръвното налягане и след овладяването му артериалното налягане също се нормализира. В такива случаи е удачно да се даде т.нар. покет пил, тоест лекарство, което се взима при нужда на фона на такива епизоди.

– Прочетох публикация, че се разработва ваксина срещу хипертонията. Докъде са стигнали клиничните проучвания?

– Много интересен въпрос, който донякъде е и парадоксален, тъй като обикновено ваксините се използват за изграждане на имунитет при инфекциозни заболявания. Всъщност още от 1950 г. се работи по такъв тип ваксини за артериална хипертония, като действието им е насочено срещу един от патофизиологичните механизми на хипертонията – ренин-ангиотензин алдостероновата система. За съжаление, засега не е постигнат успех по отношение на тези ваксини. Проучванията са спрели на втория етап от клиничното изпитване, тъй като не са показали по-голям ефект спрямо наличните към момента медикаменти. Самата идея за ваксина според мен е много интересна и обещаваща, тъй като един от основните проблеми на лечението на артериалната хипертония е именно придържането на пациентите към медикаментозната терапия. И, когато говорим за напредваща хипертония, която изисква включването на все повече и повече медикаменти, за пациентите е по-трудно да се придържат към нея. От друга страна, медицината се развива в посока превенция – т.е., да спрем процеса, преди изобщо да е започнал и напреднал. Затова смятам, че идеята е интересна, обещаваща и си струва усилията.