Здравето на сърцето невинаги е на ниво, но за щастие, съвременната медицина вече има нови и ефективни методи за подпомагане функцията на важния орган. Повече по темата разказа кардиохирургът д-р Йордан Македонски, началник Отделение за оперативно лечение на вродени сърдечни малформации към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ в интервю за новия брой на вестник „Доктор“.

Д-р Македонски, единствено в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ поставяте системи за механично подпомагане на помпената функция на сърцето. В кои случаи се налага имплантирането на „изкуствено сърце“?
– Това са случаите, когато пациентът страда от тежка форма на сърдечна недостатъчност, с много ниска фракция на сърцето. Сърдечната недостатъчност се характеризира с лесна уморяемост и задух при минимални физически усилия. Пациентът не може да изкачи и един етаж от стълбището или да измине 100 метра пеша. Т.е., когато пациентите са в тези физически граници и медикаментозните методи вече не им помагат, се налага имплантирането на изкуствено сърце или трансплантация с цел възстановяването им.

Вследствие на какво може да се стигне до увреждане на сърцето?
– Сред най-честите причини, водещи до сърдечна недостатъчност, са вродените малформации на сърцето, дилативните кардиомиопатии, които са или наследствени, или вследствие от исхемична болест на сърцето, или на някакви клапни увреждания и инфекциозните миокардити и ендокардити.

Кои инфекциозни заболявания най-често увреждат сърцето?
– Всяка инфекция на организма, независимо бактериална или вирусна, може да увреди сърцето. Учудващо е, че инфекциите на зъбите са едни от най-честите, които засягат сърцето.

След периода на пандемията от ковид – 79 отбелязвате ли също такива трайни увреждания на сърцето от вируса?
– След ковид-19 хората, изкарали коронавируса, по-често имат сърдечни проблеми, но не се е увеличила нуждата от поставяне на изкуствени сърца или развитие на толкова тежка сърдечна недостатъчност при тях. Изобщо, не се наблюдава някакво увеличение на тези случаи.
–
Споменахте за вродените сърдечни малформации. Защо се превръщат в рисков фактор и в един момент се стига до необходимостта от „изкуствено сърце“?Проблемът е в ранното им диагностициране или възможностите на съвременната медицина за излекуването им?
– Независимо от ранното диагностициране и от лечението, в голямо количество от случаите пациентът стига до сърдечна недостатъчност. И в тези случаи се налага имплантирането на „изкуствено сърце“. Всяка сърдечна малформация е неправилна функция на сърцето. Вродените пороци като цяло са увреда на сърцето. Колкото и да се модернизира лечението, те продължават да натоварват сърцето, което е мускул, то се изхабява и уврежда.

Когато говорим за имплантирането на „изкуствени сърца“, каква част от процедурата се поема от НЗОК? Дължат ли някакво доплащане пациентите?
– Всъщност имплантирането на „изкуствени сърца“ не се поема от НЗОК. Това са случаи, които се разглеждат специално и одобряват от Министерството на здравеопазването. Като цяло пациентът не дължи никакво доплащане за тази процедура.

Имали случаи, в които сте получавали отказ за имплантирането им?
– Досега не сме имали такъв случай, тъй като ние сме болницата, в която се правят сърдечните трансплантации и се поставят „изкуствени сърца“. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОПИТА и прецизния подбор на пациентите след представяне на необходимите документи получаваме и одобрение за провеждането им. Може да е имало някакво кратко забавяне, но никога не са ни отказали такова одобрение и финансиране.

Когато пациентът е с увредена и дясна камера, какви възможности имате да му помогнете?
– Единият вариант е да се постави и втора система, която ще подпомага и дясната камера. Правили сме го при няколко пациенти в болницата. Но като цяло проучванията показват, че след известно време, когато е подпомогната работата на лявата страна на сърцето, дясната започва да я поема. Но трябва да изчакаме и да видим кога ще стане това.

Как се променя животът на човек с“изкуствено сърце“?
– От една страна, доста се подобрява начинът на живот на пациента. Той вече може да ходи, да работи, предоставят му се много възможности, които е загубил в един момент заради заболяването си. В същото време има и неща, които го ограничават. Например трябва да носи непрекъснато една чанта, в която се намират батериите. Трябва и да се прибира вкъщи периодично, за да ги зарежда.
Друг проблем е антикоагулацията и опасността от кървене. Все пак това е механичен уред и когато кръвта минава през него, може да се получат съсиреци. Затова трябва да се пият антикоагуланти и антиагреганти, които да предотвратяттова. Съответно, те носят със себе си и някои рискове от кървене например, в гастроинтестиналния тракт, при порязване раната кърви доста повече, много по-трудно е кръвоспирането.

Колко дълго може да „бие“ изкуственото сърце? Подлежи ли на подмяна, когато е изтекъл срокът му на живот?
– Когато започнахме програмата с имплантирането им през 2004 г., тогава се говореше, че „изкуственото сърце“ има живот до 2 години. В момента, с развитието на технологията, се оказва, че този срок СЕ Е УВЕЛИЧИЛ ДО НАД 10 ГОДИНИ Имали сме и един случай, при който сме подменяли „изкуствено сърце , но това е заради запушването му. Тоест, механизмът на самото сърце продължава да работи, не му трябва смяна, освен при запушване. Много рядко се срещат вече някакви механични дефекти. В момента най-дълго проследеният човек с изкуствено сърце е за период от 10 години и все още е жив.

Крие ли рискове самата процедура по имплантирането?
– При всяка сърдечна операция използваме машина, която поема функцията на сърцето и на белия дроб по време на операцията и това крие рискове. А самото имплантиране вече се е превърнало в толкова стандартна технология, че най-големите рискове след поставянето на „изкуственото сърце“ се свеждат до кървенето. Проблемът е, че много рано трябва да се започне с лекарствата, които спират съсирването на кръвта и често се налагат ревизии при тези пациенти.

Какво имате предвид под ревизия?
– Това означава, че пациентът кърви следоперативно и трябва да влезе отново в операционната, за да се спре кървенето.

От тази година ще поставяте нова генерация „изкуствени сърца“. Разкажете ни повече за тях и какви са предимствата им пред тези, които сте имплантирали досега?
– Първото и най-важно предимство на новата генерация изкуствени сърца е това, че те са с иновативна технология и при тях се наблюдават много по-малко проблеми с появата на тромби, времето на живот на пациент с изкуствено сърце е много по-дълго, отколкото при другите. Второто им предимство е, че са много по-малки по размер. Това съответно крие и по-малки рискове от усложнения след имплантирането им. Не притискат другите органи, много по-лесно се побират в перикарда. Самата технология е много по-иновативна и модерна.

Какво представлява системата за механично подпомагане на помпената функция на сърцето?
– Изкуственото сърце подпомага работата на лявата камера на сърцето. ТЯ ИЗПОМПВА КРЪВТА В АОРТАТА и по този начин се снабдява целият организъм с кръв. Това е една машинка, която е с две канули – едната за лявата камера, а другата -за аортата. Има и моторче, което изпомпва кръвта. Захранва се с ток, който се подава извън организма.

Къде се поставя самото „изкуствено сърце“?
– Самото „изкуствено сърце“ е вътре в тялото, поставя се близо до сърцето и най-често лежи между сърцето и диафрагмата. С един кабел отвън можем да променяме параметрите, по които да работи и да го захранваме с ток.

От какъв материал е направено, така че организмът да не го отхвърля?
– Това са специални метални сплави, които са изследвани и не създават проблеми на сърцето. Най-често са направени от титан и от неръждаема стомана. Това препятства отхвърлянето им от организма, не създава и инфекции. Всъщност използва се същият материал, както и при сърдечните клапи. Те се поставят от 70-те години на миналия век и материалите, от които се изработват, са се подобрявали. Вече са се доказали като такива, които не създават инфекции и не пречат на организма да работи.

Имали ли сте случаи в практиката ви, в които клапата е подменена, но все пак се налага поставянето и на „изкуствено сърце“ след това?
– Разбира се, че имаме такива случаи. За съжаление, независимо от това, че над 50 години се поставят вече сърдечни клапи, все още крият риск от инфекции. А когато една клапа се инфектира, това води до миокардит, до спадане на фракцията на изтласкване и понякога – до поставянето на „изкуствено сърце“. Но подмяната на самата клапа, която е заразена, и имплантирането на „изкуственото сърце“ се провеждат едновременно, с една манипулация. Ако инфектираната клапа остане, независимо от поставеното „изкуствено сърце“, това увреждане на сърцето ще продължи.

Промени ли се тъжната статистика за липсата на достатъчно донори у нас? Хората с изкуствено сърце очакват възможност за по-пълноценен живот именно с донорството?
– За съжаление, в България много трудно се намират донори. Най-често близките на пациентите отказват да дарят органите на починалия им близък човек. ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ Е В неинформираността на населението. Освен това самите лекари в провинциалните болници не инициират активно разговори с близките на пациентите, не им обясняват за възможността да дарят органите им, спасявайки така живота на други хора.
Надявам се да има по-голяма информираност на населението, за да има повече донорски ситуации не само на сърце, но и бъбречни и чернодробни трансплантации. Това дава шанс на много пациенти да живеят и да водят пълноценен живот. Има хора, които започват да качват върхове след сърдечна трансплантация, други -да се занимават с нещо различно просто защото през новия си живот се чувстват по съвсем друг начин. Започват да дават повече от себе си, амбицията им се покачва. Това са прекрасни неща. Сякаш им става по-голяма отговорността, че съдбата им е дарила втори шанс. И искат да надградят повече, отколкото ако са нямали това заболяване. И с уважение към семействата, които са решили да победят символично смъртта чрез донорството. Много сме им благодарни за това. На входа на нашата болница, както и на „Александровска“ има „Дърво на живота“, където са споменати и всички донори, с благодарност от страна на лекарите и пациентите.

Има ли според вас и организационни проблеми, които трябва да се решават, за да тръгнем напред?
– Разбира се, първите проблеми са организационни. Според мен трябва да се направи още много, за да се разпространява идеята за донорството и тя да стигне до всички българи. Ето сега двама трансплантирани бяха на световното първенство в Австралия и ни донесоха три медала. Но в медиите тази новина не получи нужното внимание. И точно това е един от проблемите, че информацията за донорството и трансплантациите и как те променят живота на един пациент със сърдечна недостатъчност, не са в центъра на приоритетите в обществото ни.

Доколко причината за това е и в недоверието на пациентите към българските лекари?
– Факт е, че ПАЦИЕНТИТЕ НЕ ВЯРВАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРИ, а те са едни от най-добрите специалисти в света. Въпреки че разполагаме с много по-малко средства и технологични възможности, нашите резултати са съпоставими с най-добрите болници в света, които имат най-модерната техника и с неограничена финансова помощ от държавата, като в Германия и САЩ.

Преди няколко месеца имаше неуспешен опит за трансплантиране на сърце от прасе. В тази връзка разработват ли се в момента и други надеждни методи, които могат успешно да решат в най-близко бъдеще проблема с липсата на донори?
– Разработват се много нови биотехнологии. Трансплантации на сърце от прасе на човек, на стволови клетки, които да възстановят сърдечния миокард или от тях да се създаде нов орган. Но всичко това все още е в сферата на изследванията, далеч сме от резултатите. В целия свят се работи активно не само за трансплантацията на сърце, но и за бъбреци, черен дроб и други органи.

Наскоро отстранихте огромен тумор от сърцето на млад мъж. Какво предизвикателство беше това за вас?
– Предизвикателството е спасяването на човешкия живот. Всеки един спасен човешки живот за лекаря носи наслада. Това сме си избрали да правим и за това работим.

Защо се е стигнало до появата на тумор с толкова големи размери?
– Най-честата причина да се стигне до толкова големи размери на тумора при един млад човек е, че късно отива на лекар, за да се установи своевременно проблемът и да се предприеме нужното лечение. Той се е чувствал просто малко по-зле отпреди. Тъй като състоянието му леко се влошава постепенно, той приема това за нормално, свързано с нарастването на годините. И много късно отива на лекар. Младите хора, за съжаление, не обичаме да ходим на лекар и да си проверяваме здравето. В България няма достатъчно профилактични прегледи. Това е основната причина. Не само за сърдечните, а и за много други заболявания. Просто ние не обичаме да ходим на профилактични прегледи.

Каква е причината да се образуват тумори в сърцето?
– Етиологията на появата на сърдечни тумори все още е неясна, както и за повечето тумори в организма, които засягат и други органи. При повечето пациенти се откриват случайно, при профилактични прегледи. Един ехограф може да ги открие, но ние не ходим да си правим такива прегледи. А и не е нормално един човек под 50 години, без оплаквания, да си провежда редовно такива изследвания. Прави се едно ЕКГ и когато то не даде отклонения, нещата приключват дотук. А в повечето случаи, дори само с ехокардиографията, може да бъде успешно диагностициран туморът.

Каква е вероятността сърцето да се засегне от метастази при пациенти с онкологично заболяване?
– Метастазите в сърцето са много редки. За моята практика, която е над 20 години, съм имал само един такъв случай.

Често срещани ли са туморите на сърдечния мускул?
– При сърцето много рядко се срещат туморни образувания. Оперираме по-малко от 10 такива пациенти на година. Хубавите новини са, че не се срещат често, много рядко са злокачествени и почти не рецидивират.
Лошото е, че в някои случаи може да се окажат подвижни, да се отлепят от стената, за която са захванати, и да увредят някоя от клапите, да запушат съд в мозъка, в сърцето или белия дроб, в зависимост от това къде се намират. И, за съжаление, тогава може да доведат до смъртен случай при пациентите. Това е основната причина, поради която при откриването на тумор на сърцето трябва да се реагира бързо и да се оперира в спешен порядък“, обясни лекарят.
***
Визитка
Д-р Иордан Македонски завършва Медицински университет – София през 2002 г., а през 2014 г. придобива специалност „Кардиохирургия“. През годините специализира в АКН Виена, Австрия. Започва работа като медицинска сестра в КАИЛ на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ за периода 1999-2000 г. След това, от 2002 до 2003 г. е доброволен сътрудник в същата болница. От 2003 г. е лекар асистент по сърдечна хирургия в Университетската болница. През 201 бг. е назначен за началник на Отделението по оперативно лечение на вродени сърдечни малформации към Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Професионалните интереси и практика на д-р Македонски са насочени в областите: сърдечни трансплантации; хирургично лечение на терминална сърдечна недостатъчност; имплантация на системи за механично подпомагане на помпената функция на сърцето (изкуствени сърца); минималноинвазивна сърдечна хирургия, хирургия на аортния корен, аортна хирургия; реваскуларизация на миокарда с артериални графтове; клапносъхраняваща и клапнореконструктивна хирургия.
Член е на Българския лекарски съюз; Българското дружество по кардиохирургия; Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия.